Традицията настрана от шлагерите & кича
Произход и развитие
Оригиналната и не кичозна музика датира от времената, когато не е имало нито радио нито телевизия и все още никакви занимания, които да запълват вечерите. По онова време много селяни са се учили да свирят на някакъв инструмент, за да свирят и пеят в тъмните зимни месеци, когато по полята не е имало работа. Така е създадено едно музикално богатство, което и до днес си остава необозримо и преминавайки граници, обхваща областите на Бавария, Австрия и Швейцария.
Ако преди 400 години като инструменти е имало само лири и гайди, то в началото на 18-ти век се появява и цигулката. С появата на военните капели цигулките са заместени от тръби. Хармониката и цимбалът са успели да се наложат истински едва през 20-ти век. Днес най-често музика се изпълнява във формации, който така са се организирали, че свирят на инструментите, които имат на разположение, при което с удоволствие се и експериментира.
Народна музика, типична за отделните региони
Понеже различните творчества на народната музика трудно се категоризират, често се обозначават според региона, от където произлизат.Тогава говорим за песен от Кернтен или Тирол, за „щирийски" или „инфийртелски горно австриец" или за „понгауерски йодлер".
Повече за регионалната народна музика
„Новата народна музика"
От средата на 80-те години на миналия век от народната музика са произлизали трайни импулси в поп музиката. Локални традиции в народната музика са се смесвали с младежката музикална култура. От 1990 „Attwenger" привличат вниманието с едносрично наречена щуротия („Most", „Pflug", „Luft", „Song") и лаконична самоирония и бяха предводители на нов достъп до народната музика. От тогава „новата народна музика" намери своята публика, а към традиционните нейни почитатели се причисляват както съвременно ориентирани групи слушатели, така и приятели на класическата музика.
Оригиналната и не кичозна музика датира от времената, когато не е имало нито радио нито телевизия и все още никакви занимания, които да запълват вечерите. По онова време много селяни са се учили да свирят на някакъв инструмент, за да свирят и пеят в тъмните зимни месеци, когато по полята не е имало работа. Така е създадено едно музикално богатство, което и до днес си остава необозримо и преминавайки граници, обхваща областите на Бавария, Австрия и Швейцария.
Ако преди 400 години като инструменти е имало само лири и гайди, то в началото на 18-ти век се появява и цигулката. С появата на военните капели цигулките са заместени от тръби. Хармониката и цимбалът са успели да се наложат истински едва през 20-ти век. Днес най-често музика се изпълнява във формации, който така са се организирали, че свирят на инструментите, които имат на разположение, при което с удоволствие се и експериментира.
Народна музика, типична за отделните региони
Понеже различните творчества на народната музика трудно се категоризират, често се обозначават според региона, от където произлизат.Тогава говорим за песен от Кернтен или Тирол, за „щирийски" или „инфийртелски горно австриец" или за „понгауерски йодлер".
Повече за регионалната народна музика
„Новата народна музика"
От средата на 80-те години на миналия век от народната музика са произлизали трайни импулси в поп музиката. Локални традиции в народната музика са се смесвали с младежката музикална култура. От 1990 „Attwenger" привличат вниманието с едносрично наречена щуротия („Most", „Pflug", „Luft", „Song") и лаконична самоирония и бяха предводители на нов достъп до народната музика. От тогава „новата народна музика" намери своята публика, а към традиционните нейни почитатели се причисляват както съвременно ориентирани групи слушатели, така и приятели на класическата музика.
