Отдих от ежедневието
Виена наистина не е първият европейски град с кафене, но тук културата на на кафенето придобива форма, която не може да се срещне никъде другаде. Казват, че за заслугите си по време на турската обсада Георг Франц Колшицки освен друга плячка получил и чували със странни тъмни зърна и скоро след това се захванал да вари кафе и основал кафене. Това вероятно е само легенда. За съжаление също така остава неизвестно на кого най-напред е дошла идеята да сервира кафе с мляко и захар.
Сигурно е обаче, че около 1700-та година арменецът Диодато отваря кафене, което още тогава носело много от онези белези, които и до днес характеризират тази институция: чашата вода към кафето, масата за билярд, възможността да се играят карти и богатият избор от международни и национални вестници на разположение на посетителите.
От времето на ранната индустриализация идва и луксът да можеш да седиш с часове на едно кафе. А причината е, че тогава жилищната площ била рядко благо и някои работници трябвало да спят по двама в едно легло. И през времето, когато не работели и не спели, те седели в кафенето. За следващата стъпка в развитието на културата на кафенето допринесъл Мартин Диганд, когато през 1788 г. открил първото концертно кафене. Съвременниците му с ентусиазъм се втурвали да посещават концертите, а значи и кафенето. В никакъв случай не бива да се учудваме, че и Моцарт е давал произведенията си да се изпълняват в кафенета, Бетовен е свирил в тях, а тази традиция продължили Йохан Щраус - баща и Йохан Ланер.
Литература от кафенето
През късния 19-и век и в началото на 20-и век като по-нататъшен компонент се развива литературата от кафенето, която и до сега кара много автори да следват дирите на знаменитите си предшественици. И в днешни дни кафенето е предпочитано място за срещи, то в никакъв случай не е останало в миналия век: интернет-достъпът, диджеите, специфичната музика в кафенетата дават възможност да се отдъхне от забързаното ежедневие. Прекараното там време може да се подслади с пухкав кекс, сладки кифлички, бухти с вкусна плънка, ухаещ ябълков щрудел или щрудел с извара или с каймак. Много кафенета са създали свои собствени торти и всичките заслужават да се опитат - независимо дали става дума за тортата „Захер" или „Шперл".
За посещението в кафене трябва да имате много само от едно нещо: време. Ако някой влезе набързо в кафенето, може да получи деликатен укор като този на келнера господин Роберт, който казал: „Гостите, дето си тръгват още преди да са седнали, се множат като зайци! Искат да са си изяли порцията още преди да са я поръчали! А, не - така не става! Това не е живот, това си е направо надбягване! "
Вариации на тема кафе
Не трябва да се оставяме да ни объркат многобройните и различни названия на кафето. Те обикновено се отнасят до количеството сметана или мляко, които се добавят към кафето (черно, кафяво, златно, мляко с кафе), до количеството вода (дълго) или и за двете („меланж" - дълго с горещо мляко). Ако горчивата напитка е увенчана с бита сметана, в зависимост от количеството й кафето може да бъде „капуцин", „францисканец" или „файтон".
Независимо дали се дължи на устоялите на времето вариации на кафето, на стилната изисканост на обстановката или на странностите на келнерите: вдъхновяващата мозайка на типичното виенско кафене успешно дава отпор на веригите за кафе на крак.
Повече за виенските кафенета можете да намерите на: www.wiener-kaffeehaus.at
