
Kнедли и палачинки
В днешни дни бохемската „кнедла в салфетка" е също толкова любима, колкото и роднината й - сладката кнедла с плънка. Това популярно блюдо, сервирано като десерт или дори основно ястие, се приготовлява с плънка от „повидл" - сливов мус, и се поднася поръсено със смес от мак и захар. Разликата между австрийската и чешката сладка кнедла е само в това, че австрийската е по-голяма. Тъй като днешните чешки земи са били житницата на някогашната монархия, не е чудно, че обичайните там тестени сладкиши като колачета с извара, бохемски бухти, картофени джобове с плънка от сливов мус, макови макарони и кнедли с извара навлезли в менютата на монархията. Маршрутът на любимата на мнозина палачинка, вид по-плътен омлет, коята се сервира най-често намазана с мармалад или пълнена с извара, е бил значително по-дълъг. Смята се, че произлиза от френския специалитет „сrêpe", който през Румъния под името „плачинта" отива в Унгария и там се превръща в „палачинта", преди да пристигне в днешна Австрия като „палачинке".
Деликатни основни ястия
Други влияния - и не само по отношение на кухнята - идват благодарение на еврейските заселници. От Източна Галиция те донесли например „пълнената риба", предшественик на желирания шаран, много обичано ястие в австрийските ресторанти за кулинари. По всяка вероятност и ястието „бойшел" има еврейски произход. Във всеки случай така твърдят известният австрийски готвач Евалд Плахута и журнаристът Кристоф Вагнер, водещ кулинарни рубрики, които вече от години се занимават с историята на австрийската кухня. „Бойшел" е дума от разговорния език за телешки бял дроб, сърце и черен дроб. От тях се приготовлява деликатно основно ястие, което обикновено се поднася с „кнедли в салфетка" или кнедли от бял хляб.
Виенски специалитети
Дори емблематичният виенски десерт - ябълковият щрудел и щруделът с извара, е „пришълец". Този първоначално турски сладкиш идва във Виена през Унгария. Всъщност от турците идват „кипферл" (кифли), кафето и многобройни подправки, но освен това и царевицата, която до началото на 19-и век наричали „турска пшеница" и се използвала за приготвянето на „турска каша", т.е. качамак.
,Ииталианците пък със своето варено телешко или говеждо месо вдъхновили появата на виенския „тафелшпитц", а от Сърбия дошла идеята за месото с ориз и скарата. Затова пък и до днес не е ясно откъде в менютата се е появил виенският шницел. За вероятно се приема обяснението, че е вариант на „виенското пържено пиле", което се приготвовлява по същия начин и още през 16-и век го панирали и пържели в много мазнина.
Охлювите
И на края един куриоз: кой не би се заклел, че охлювите са френски специалитет? Голяма грешка. През 18-и век охлювите били една от основните храни в Австрия. От тях правели кнедли, пастети, салати и омлети, пържели ги, дори ги преработвали на колбаси. Ако на някого му стане зле на стомаха при тази представа, можем да му ги направим по-вкусни, като изтъкнем, че яденето на охлюви повишава потентността. Поне така твърди една щирийска поговорка.